Църквата е определила специални дни в памет на починалите. Те винаги са в съботен ден, защото тогава Иисус Христос бил също Покойник и бил с тялото Си в гроба. В тези дни във всеки православен храм се извършва специално богослужение – Литургия за упокой и Обща панихида, която отбелязваме като Задушница. Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Богослужението е с молитви за починалите.
Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.) На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква и на гробищата, раздават жито и храна за “Бог да прости мъртвите души”.
Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панихида). Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони.
Защо именно жито и вино, какво символизират те?
Житното зърно “няма да оживее, ако [първо] не умре” (1 Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на непознатите хората около нас, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!
Голяма или Мъжка Задушница
В българския църковен календар има три големи Задушници през годината-преди Месни Заговезни, Черешова и Голяма (Мъжка) Задушница. Голямата или мъжка Задушница винаги се отбелязва съботата преди големия православен празник посветен на Св. Архангел Михаил. Много от ритуалите и обредите са наследство от прабългарите и от техния култ към мъртвите. Понеже на този ден обикновено се почита паметта на падналите за свободата на България войни, тази Задушница се нарича още и Мъжка Задушница.
На този ден е забранен всякакъв вид труд. Смята се за грях, ако някой работи на този ден. На Задушница жените приготвят обредна храна, която е предназначена за подаване. Обикновено това е варено жито с орехи и канела. Наред с това се приготвя постен (безквасен) хляб и някои дребни сладки.
Преди да се отиде на гробищата се ходи в църквата, където се занася част от тази храна. Другата е предназначена за подаване. Освен това се слага храна на самия гроб и се полива с червено вино. Самото подаване става след като е полят гроба с виното. Това се прави за бог да прости починалия. След това се пали свещ на гроба, която осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
Черешова Задушница – прошка за починалите Един ден преди големият християнски празник Петдесетница, се отбелязва Черешова Задушница. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници.
Черешова Задушница е свързана с поверието за прибиране на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. Затова и Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. На Черешова Задушница живите посещават гробовете на своите починали роднини, почистват гробовете им, прекадяват ги и преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида. Житото символизира възкресението, а хлябът – Исус Христос. Раздаването на храна в памет на починалите имат благотворителен характер.
– Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост, пише в Библията.
Прието е да раздаваме (подаваме) варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони.
Защо именно жито и вино, какво символизират те?
Житното зърно “няма да оживее, ако [първо] не умре” (1 Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на непознатите хората около нас, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.